17.04.2007 г., 1:41

Сутрин

638 0 0

Всеки ден, когато се будиш сутрин
и погледнеш към небето,
там ще видиш слънцето, което
нежно ще ти се усмихва,
ще ти шепти колко много те обичам,
след което ще ти изпрати хиляди целувки от мен!
Но когато изстинеш към мен,
и в очите ти има друга...
слънцето ще стене за мен,
и когато сутрин ставаш
вече няма да е същото,
в небето ще виждаш само скръб и сълзи!
И когато разбереш какво е,
когато някои е тъжен...
мен вече няма да ме има!...
Ще ти се иска да върнеш времето назад,
но не може... едва тогава ще разбереш
какво е животът - просто Самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андреана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...