Apr 17, 2007, 1:41 AM

Сутрин

  Poetry
636 0 0

Всеки ден, когато се будиш сутрин
и погледнеш към небето,
там ще видиш слънцето, което
нежно ще ти се усмихва,
ще ти шепти колко много те обичам,
след което ще ти изпрати хиляди целувки от мен!
Но когато изстинеш към мен,
и в очите ти има друга...
слънцето ще стене за мен,
и когато сутрин ставаш
вече няма да е същото,
в небето ще виждаш само скръб и сълзи!
И когато разбереш какво е,
когато някои е тъжен...
мен вече няма да ме има!...
Ще ти се иска да върнеш времето назад,
но не може... едва тогава ще разбереш
какво е животът - просто Самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...