Сутрините без теб без усмивка посрещам,
както съм изпратила предната вечер.
Със сълзи на очите кротко заспивам,
а теб те няма да ги попиеш.
И цигарите, които изпушваме,
ги споделяме, но отдалече.
Животът тъй бавно се случва,
когато те няма до мене.
Дължината е жестоко понятие,
когато си на повече от устни разстояние.
Във дните без теб не живея,
по-скоро съществувам без смисъл.
Слънцето изгрява, птичките пеят,
но няма значение, щом не си близо.
© Ангела Топалова Всички права запазени