Сутрин без теб
Сутрините без теб без усмивка посрещам,
както съм изпратила предната вечер.
Със сълзи на очите кротко заспивам,
а теб те няма да ги попиеш.
И цигарите, които изпушваме,
ги споделяме, но отдалече.
Животът тъй бавно се случва,
когато те няма до мене.
Дължината е жестоко понятие,
когато си на повече от устни разстояние.
Във дните без теб не живея,
по-скоро съществувам без смисъл.
Слънцето изгрява, птичките пеят,
но няма значение, щом не си близо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангела Топалова Всички права запазени