Сутринта обичам да мълча.
Да съм тиха и изнежена.
Да се срина. После да се утеша.
Да се скрия в болка премрежена.
Да разгърна невидимо свити пътеки.
Да съм бавно съблечена - сива и бяла.
Да се свия във устните влажни и меки.
Да се случа половинена, а после и цяла.
Да съм жадно покварена от облаци черни-
неразбрани, обречени, тъжни,
претрупани, бавни, инертни и нервни,
чертаещи сажди разбрани накриво - окръжни. ...