Сувенир
Оставила съм ги на теб.
Изписала съм ти въздишки,
сърдечен тон и тишина,
полуразбрани истини.
Замряла песен, синева
и облаци, накацали на петолиние.
Беззвучно падаща сълза,
безкраен хоризонт… и ние.
Зеленото на лятната трева,
росата по краката боси,
ухание на люляк и поля,
вълни и пясък…
Толкова въпроси.
И отговори, скрити очебийно.
Животът в думи. Някой друг пунктир,
подсказващ ме… привидно.
Оставила съм ги на теб. Аз – в сувенир.
21.05.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
