nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito (Надежда Тошкова)
39 488
Dec 18, 2016, 6:55 PM

Сувенир

  Poetry » Love
683 1 5

Оставила съм ги на теб.

Изписала съм ти въздишки,
сърдечен тон и тишина,
полуразбрани истини.
Замряла песен, синева
и облаци, накацали на петолиние.
Беззвучно падаща сълза,
безкраен хоризонт… и ние.
Зеленото на лятната трева,
росата по краката боси,
ухание на люляк и поля,
вълни и пясък…
Толкова въпроси.
И отговори, скрити очебийно.
Животът в думи. Някой друг пунктир,
подсказващ ме… привидно.
Оставила съм ги на теб. Аз – в сувенир.

 

21.05.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0