diesto (Данаил Антонов)
1039 617
23.11.2017 г., 17:45 ч.

Сватба 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
962 4 4

 

Ще бъдем Аз и Ти във някоя неделя,
с камбаните към осем, рано - сутрин.
Така и недочакали я брачната постеля,
поне пред Господ с грях да се прекръстим.

 

А после аз ще ти дарявам всички мигове,
във дни и нощи ще ти бъда празник.
На мене ще ми стига твоето обичане,
след толкоз безлюбовие от пусто в празно.

 

Да вдигнем сватба! Време за любов е!
Напук на тая лицемерна суета.
От пълните ни чаши - благословие,
за две души във свят, осиротял.

 

И нека се гърми и да се вика!
Да чуят врагове, светци и грешници,
че Дяволи ще идват щом е тихо,
и винаги с блага усмивка, предре́шени.

 

Не искам халки, да бъдем в окови!

Сърцето ми с твоето, в плен да тупти!
Ще бъдем едно. Всяка мъка ще сборим,
и повече няма да има сълзи.

 

На нашата сватба, като две пеперуди,
когато е пролет, двама с теб ще летим.
Кълна ти се, знай! Цял живот ще съм влюбен,
тази истинска обич няма все да боли...

 

Danny Diester
23.11.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??