Сватба
Ще бъдем Аз и Ти във някоя неделя,
с камбаните към осем, рано - сутрин.
Така и недочакали я брачната постеля,
поне пред Господ с грях да се прекръстим.
А после аз ще ти дарявам всички мигове,
във дни и нощи ще ти бъда празник.
На мене ще ми стига твоето обичане,
след толкоз безлюбовие от пусто в празно.
Да вдигнем сватба! Време за любов е!
Напук на тая лицемерна суета.
От пълните ни чаши - благословие,
за две души във свят, осиротял.
И нека се гърми и да се вика!
Да чуят врагове, светци и грешници,
че Дяволи ще идват щом е тихо,
и винаги с блага усмивка, предре́шени.
Не искам халки, да бъдем в окови!
Сърцето ми с твоето, в плен да тупти!
Ще бъдем едно. Всяка мъка ще сборим,
и повече няма да има сълзи.
На нашата сватба, като две пеперуди,
когато е пролет, двама с теб ще летим.
Кълна ти се, знай! Цял живот ще съм влюбен,
тази истинска обич няма все да боли...
Danny Diester
23.11.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
