Сватба...

Сватба...

 ...На първо либе не се кумува...

                       Народна песен

Не ме раздумвай мале – ле,

макар да вехна тъжен

на Първо либе сватба е –

да бъда кум съм длъжен...

... А врекли сме си се със  нея,

но тейко ѝ каи́л не стана,

че вятърът ме мене веел,

а тя била пък – обещана...

Но се кълна, че в суматохата

на сватбената олелия –

ще скокна аз, пройдохата,

със коня Шарколия...

И също вихър в лятно пладне,

понесен като сприя,

сам булката ще грабна –

и без блатословия!...

... И нека там жениха

уплашен да заеква,

да шепне: „ Де си скъпа?”,

а глас да не отеква...

Сватбарите от сно́щи

и не изтрезняли,

за станалото о́ще

дори  и не разбрали,

ще продължат с наздравици

за „младите” и „брака”

и с пиперливи намеци –

какво в нощта ги чака...

А ние ще отпрашим

де видят ни очите

и няма да се плашим

да спим и под звездите...

... С годините, когато

баща ѝ остарее

и с внуци цяло ято

ще се завърнем с нея...

... но тебе жаля мале - ле:

при син да си самичка,

но любовта била е

от векове себична...

16.05-2017.