Сватба е...

 Сватба е...

 Веселба ни обгръща от всички страни.

 Мълвна и ласкава нощ ни очаква...

 Блясък на доказана истина...

 Сватба е,

 в морето от бъдещи облаци...

От човешки  съдби...

Сини човешки прашинки,

между нас вече нямат стояния.

Среща, желана надежда за нещо,

която отдава

вече да стане...

Трябваше вече отдавна

пак да застане...

Сватба е...

Цяло,

истинско в дома, състояние!

Мъж и жена,

си стоят в запустялите  къщи.

Няма гръм, сред топлите сенки

отново на къщи...

Гръмотевици някакви

После вятър, после дъжд...

И после още много,

пак дъжд...

Опустели плажове...

Предесенни сутрини, пак вечерта,

А нощта ни очаква, очаква...

Всички очакват нашите къщи...

Прегръщам рамото твое,

наистина с мирис на вятър...

Сватба е.

И то завинаги...

Сред хиляди пъстри реклами

на безименен град.

И  на приятели...

Завинаги мои, завинаги твои...

Сватба е,  

по ненаписан човешки закон.

Не искам после пак  да ви няма...

Сред всичките облаци...

Дъжд чука отвън,

по перваза, по устните,

не ще го допуснем...

не ще го допуснем...

Сватба е...

Наблюдават ни тайничко,  

пак да се чудя,

къде ли са виждали

тази толкова смутна любов...

Сватба е

в нашата къща...

Бяла стая приижда отвън...

И изведнъж се усещам -

Сватба е...

Но това пак отново,

пак отново си ти?

Муза на моите,

на мойте мечти!

Но сред тези красиви,

красиви сълзи заслужаваш...

Сред улици, къщи

пак да те оставя...