Сватбата е... тъпо нещо!
Ааааа, не ги харесвам вече тия,
като камили - слонове от цирка,
минавайки през цялата чаршия,
под звуци на тромпети и на свирки...
А отпред най-личните "маймуни",
главните чеда на "панаира",
окичени с различни суми,
герои важни на сеира...
След тях се мъкнат цели тумби,
с различна възраст и години,
вихрят се в хорА и румби,
наши, чужди и роднини...
И целият тоз ужас за какво е?!...
Да покажем - на кого?! - Че ще се женим?!
Че вече мойто ще е твое,
и това е връх и... постижение?!...
Да се налапаме с по шест кюфтета,
да си покажем "добрината",
и в ситуация така... нелепа,
да сложим подписа във Общината...
И к'во? Това ли ни събира?!
Подпис върху лист хартия?
Шест кюфтета с четри бири?!...
Ааааа не! Не на мене... тия!!!
Със теб ще бъда, щом избрал съм,
няма току-тъй да се извия,
на теб сърцето си щом дал съм,
не ще го върне... подпис на хартия!...
Ах, как ги мразя тези ритуали,
отживелици просташки и... снобизъм,
и да повторя, ако не сте разбрали:
За мен, това е чист - ИДИОТИЗЪМ!...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
