18.10.2010 г., 16:05

Сватбена клетва

2.9K 0 15

 

Мой дъждовен ден, ще се втурна в небето ти,

да прегърна онзи цвят на изплакана рана.

Ще покрия с целувки от вятър лицето ти

и завинаги дъждовна вода ще остана.

 

Мой дъждовен ден, аз потъвам в очите ти,

по-солена от изворна капка и дваж по-горчива,

със въпроси дали съм любимата от сълзите ти

и дали съм достойно за тебе красива...

 

Мой дъждовен ден, вече свърза се с мене,

присвоих те и мой те направих без да попитам.

Аз съм твоя, заклевам се, за цялото време,

по прозорци затворени с теб ще се скитам.

 

Мой дъждовен ден, последно желание имам -

с тази сила, която положи на моята твоя ръка,

през прозорец един за секунда да мина...

Да накъсам стъклата му на парченца тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце за споделянето и прекрасното чувство, мили хора! Ивон, Радка, Магдалена, Румяна, Поете, Борис, Ангел, Пепи, Галя, Марина, Феичке, Плами, Елмира, Ребека, Николина, Любо! За мен е чест!
  • Накъсай ги Люсилче!!!Поздрав и топлинка!!!
  • красива работа
  • Нежно и много мило!Възхитително!
  • Много ми хареса стихът ти, Люси.
    Уникално силно усещане. Благодаря! Бях много приятно изненадана.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...