Мой дъждовен ден, ще се втурна в небето ти,
да прегърна онзи цвят на изплакана рана.
Ще покрия с целувки от вятър лицето ти
и завинаги дъждовна вода ще остана.
Мой дъждовен ден, аз потъвам в очите ти,
по-солена от изворна капка и дваж по-горчива,
със въпроси дали съм любимата от сълзите ти
и дали съм достойно за тебе красива...
Мой дъждовен ден, вече свърза се с мене,
присвоих те и мой те направих без да попитам.
Аз съм твоя, заклевам се, за цялото време,
по прозорци затворени с теб ще се скитам.
Мой дъждовен ден, последно желание имам -
с тази сила, която положи на моята твоя ръка,
през прозорец един за секунда да мина...
Да накъсам стъклата му на парченца тъга.
© Люсил Всички права запазени