Oct 18, 2010, 4:05 PM

Сватбена клетва

  Poetry
2.8K 0 15

 

Мой дъждовен ден, ще се втурна в небето ти,

да прегърна онзи цвят на изплакана рана.

Ще покрия с целувки от вятър лицето ти

и завинаги дъждовна вода ще остана.

 

Мой дъждовен ден, аз потъвам в очите ти,

по-солена от изворна капка и дваж по-горчива,

със въпроси дали съм любимата от сълзите ти

и дали съм достойно за тебе красива...

 

Мой дъждовен ден, вече свърза се с мене,

присвоих те и мой те направих без да попитам.

Аз съм твоя, заклевам се, за цялото време,

по прозорци затворени с теб ще се скитам.

 

Мой дъждовен ден, последно желание имам -

с тази сила, която положи на моята твоя ръка,

през прозорец един за секунда да мина...

Да накъсам стъклата му на парченца тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря от сърце за споделянето и прекрасното чувство, мили хора! Ивон, Радка, Магдалена, Румяна, Поете, Борис, Ангел, Пепи, Галя, Марина, Феичке, Плами, Елмира, Ребека, Николина, Любо! За мен е чест!
  • Накъсай ги Люсилче!!!Поздрав и топлинка!!!
  • красива работа
  • Нежно и много мило!Възхитително!
  • Много ми хареса стихът ти, Люси.
    Уникално силно усещане. Благодаря! Бях много приятно изненадана.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...