Свещ
Свещта гори в ледена забрава,
сълза проблясва върху нейната снага.
Ръка изсъхнала на друга се надява,
а пламъкът гори, но до кога?
Лице заровено виновно във косите,
очаква някой да го съживи,
дали живот блести в очите
или отражението в тях гори.
сълза проблясва върху нейната снага.
Ръка изсъхнала на друга се надява,
а пламъкът гори, но до кога?
Лице заровено виновно във косите,
очаква някой да го съживи,
дали живот блести в очите
или отражението в тях гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Стоянова Всички права запазени
