2.07.2006 г., 0:21

Свещи

2.6K 0 11
Подари ми свещи! Зная -
много съм събрала, ала пак
в малката ни и уютна стая
няма да е тишина и мрак.
Пукат пламъчета, пресекулено.
Сенките им бягат по стената.
Малка фина пръчица (пачули е)
в стаята ще дъхне ароматно.
Восъкът ли те опари? Нека!
Усети наслада от опарено.
Аз по тази восъчна пътека
с устни ще те извървя. Пожарено.
Подари ми свещи! Много!
С тях за теб да изгоря.
С восъчни сълзи да мога
себе си на теб да подаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...