Свещи
много съм събрала, ала пак
в малката ни и уютна стая
няма да е тишина и мрак.
Пукат пламъчета, пресекулено.
Сенките им бягат по стената.
Малка фина пръчица (пачули е)
в стаята ще дъхне ароматно.
Восъкът ли те опари? Нека!
Усети наслада от опарено.
Аз по тази восъчна пътека
с устни ще те извървя. Пожарено.
Подари ми свещи! Много!
С тях за теб да изгоря.
С восъчни сълзи да мога
себе си на теб да подаря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
