Jul 2, 2006, 12:21 AM

Свещи

  Poetry » Love
2.7K 0 11
Подари ми свещи! Зная -
много съм събрала, ала пак
в малката ни и уютна стая
няма да е тишина и мрак.
Пукат пламъчета, пресекулено.
Сенките им бягат по стената.
Малка фина пръчица (пачули е)
в стаята ще дъхне ароматно.
Восъкът ли те опари? Нека!
Усети наслада от опарено.
Аз по тази восъчна пътека
с устни ще те извървя. Пожарено.
Подари ми свещи! Много!
С тях за теб да изгоря.
С восъчни сълзи да мога
себе си на теб да подаря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...