ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
13.12.2011 г., 6:09 ч.

Свещица минзухар 

  Поезия » Любовна
2463 0 10

 

Една златиста обич есенно се листи.

Без думи, в слънчев ден, тихичко покълнва.

От мъжките очи, аз зная, ти е писнало...

От твойте, върху мен, денят ми е изпълнен.

 

Отлитнаха далеко бурните ми страсти.

Обичам те с очите, Безкрайна Светлина.

Поетът е Самотник, дори и сред Прекрасното.

Поетът е Поет, обича ли с Душа.

 

Какво че с всеки ден и всяка нова среща

наслада си откъсвам от твоя асмалък?!

Ти, моя малка тайна, ти, въгленче горещо,

за мен ли е отворен среднощният джамлък?

 

Едно небе тежи над облаци - глухарчета.

Мъглите пак разстилат тюлено перде.

Една любов гори в очите ми на старче.

Задушно е... Боли... Отвътре ме дере...

 

Едно сърце е малко... Някак си не стига...

А твоето насън в ушите ми бумти...

За морски фар ли нощем сърца разтварят мидите?!

Боли ли я скалата от пяна и вълни?!

 

Във тебе Пролет пей, а есенно аз пиша...

Теб Господ те дари в предзимния ми ден.

Свещице минзухар, посред листа и киша,

ако заспя, ще светиш с пламъче над мен...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??