Свещичката ти всеки ден гори,
(никога не я забравям, сине).
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри.
Восъчните капки са мечтите
разплакали сегашните ни дни,
сбрали от живот един сълзите.
Тя свръзката е с теб и вечността.
Олтар - пред който коленича
с мисъл неприемаща света
на болката... и клетвено се вричам ...