Света ми ти докрай превзе
Света ми ти докрай превзе
Тъй както ручей сред леса
от път възпира всеки жаден,
така под тези небеса
и аз, макар че бе ти хладен,
успях да сторя чудеса...
Сега от твоите слова
така съм звездно окрилена...
И нощем, дишайки едва,
целувам те, а след това
заспивам с нежност споделена...
Пред чувства в ласки разцъфтели
друг никой не успя да спре.
Дочувам само с тебе трели,
когато тъй тела сме сплели,
че в мрака всичко да замре...
Но как се кая в този час
с коси от нощно черна свила,
че в грешник те превърнах аз,
когато всичко беше мраз,
а в мене огън луд бях скрила.
Да можех аз да бъда все
до устните ти там – омая...
Света ми ти докрай превзе.
С издраскани до кръв нозе
ще те последвам чак в безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
