Nov 17, 2019, 11:30 PM  

Света ми ти докрай превзе

  Poetry » Love
1K 10 23

Света ми ти докрай превзе

 

 

Тъй както ручей сред леса

от път възпира всеки жаден,

така под тези небеса

и аз, макар че бе ти хладен,

успях да сторя чудеса...

 

Сега от твоите слова

така съм звездно окрилена...

И нощем, дишайки едва,

целувам те, а след това

заспивам с нежност споделена...

 

Пред чувства в ласки разцъфтели

друг никой не успя да спре.

Дочувам само с тебе трели,

когато тъй тела сме сплели,

че в мрака всичко да замре...

 

Но как се кая в този час

с коси от нощно черна свила,

че в грешник те превърнах аз,

когато всичко беше мраз,

а в мене огън луд бях скрила.

 

Да можех аз да бъда все

до устните ти там – омая...

Света ми ти докрай превзе.

С издраскани до кръв нозе

ще те последвам чак в безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...