Nov 17, 2019, 11:30 PM  

Света ми ти докрай превзе

  Poetry » Love
1K 10 23

Света ми ти докрай превзе

 

 

Тъй както ручей сред леса

от път възпира всеки жаден,

така под тези небеса

и аз, макар че бе ти хладен,

успях да сторя чудеса...

 

Сега от твоите слова

така съм звездно окрилена...

И нощем, дишайки едва,

целувам те, а след това

заспивам с нежност споделена...

 

Пред чувства в ласки разцъфтели

друг никой не успя да спре.

Дочувам само с тебе трели,

когато тъй тела сме сплели,

че в мрака всичко да замре...

 

Но как се кая в този час

с коси от нощно черна свила,

че в грешник те превърнах аз,

когато всичко беше мраз,

а в мене огън луд бях скрила.

 

Да можех аз да бъда все

до устните ти там – омая...

Света ми ти докрай превзе.

С издраскани до кръв нозе

ще те последвам чак в безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...