Света Вероника
Света Вероника
Нарамил кръста към Голгота вървеше,
сина на Бога отиваше към гибелта.
Край пътя му млада жена стоеше,
тя гледаше го с мъка и много тъга!
Вървеше бавно а кръстът му тежеше,
с корона от тръни на своята глава.
Гледаше палачите си и мълчеше,
а хората го посрещнаха със сълзи на лица!
От тях дойде и "Осанна " и "Разпни го",
а той се жертва за тях и техните грехове.
Войникът римски с камшика би го,
а той вървеше с усмивка, без страхове!
Той падна под тежкия кръст, нарани се,
потта се стичаше по лицето му, по чело.
Младата жена избърса го и изправи се
и пое отново своят път към вечността!
Разпънат на кръста Иисус умря,
прибра сина си Бог, неговият баща!
Мина време, Той възкръсна, оживя,
а на кърпата на Вероника ликът му остана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
