diesto (Данаил Антонов)
1039 617
23.01.2024 г., 7:05 ч.

Светѝ грешник 

  Поезия » Философска
220 5 5

От първите ми трепети любовни,
тогава не познавал страх и болка,
до днес, когато всичко е лъжовно, 
на хората не вярвам чак пък толкова... 
И вързал на живота тенекѝя, 
с надежда, че ще мина между капките, 
затънал в самотата си до шия, 
летях наум в небето, но на лакти. 
С очите си преплувах мойте блянове 
и мъка, във душата непростима, 
висят като трофеи по таваните, 
изнизали се сякаш от бесѝло... 
Но диша моят дух и още мърда, 
над чувството за моята невинност, 
а примката на нямото ми гърло,
напомня, че за грях се иска милост...

 

©тихопат.
Данаил Антонов
22.01.2024

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??