Светѝ грешник
От първите ми трепети любовни,
тогава не познавал страх и болка,
до днес, когато всичко е лъжовно,
на хората не вярвам чак пък толкова...
И вързал на живота тенекѝя,
с надежда, че ще мина между капките,
затънал в самотата си до шия,
летях наум в небето, но на лакти.
С очите си преплувах мойте блянове
и мъка, във душата непростима,
висят като трофеи по таваните,
изнизали се сякаш от бесѝло...
Но диша моят дух и още мърда,
над чувството за моята невинност,
а примката на нямото ми гърло,
напомня, че за грях се иска милост...
©тихопат.
Данаил Антонов
22.01.2024
© Данаил Антонов All rights reserved.
