31.10.2015 г., 15:35 ч.

Светилището на Градище 

  Поезия » Друга
312 0 2

Подтисната, сред камъните сиви,

душата тука свила е гнездо,

а мислите ми – птички жълтогриви,

са зейнали въпроси: Как? Защо?

 

Нима възможно е през вековете

послания да стигат тук до нас

и тези мълчаливи барелефи

да ни говорят с немия си глас?

 

Жреците – посветени – върху кварца

съзвездието снели на Колар

и от небесната среднощна карта

съставили най-точен календар.

 

В земите, спуснал се от висините,

тук, на масивния издялан трон,

бог Тангра е присядал на скалите

пред сведените българи в поклон.

 

Летящ от векове над долините,

на изток, към Родопа планина,

Орелът от светилището пита:

ще разчетем ли тези писмена?

 

Откакто свят – добър и лош – светува,

цивилизациите се редят

и дават своя дял, просъществувал

до наши дни – все тъй да ни дивят.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??