Светилището на Градище
Подтисната, сред камъните сиви,
душата тука свила е гнездо,
а мислите ми – птички жълтогриви,
са зейнали въпроси: Как? Защо?
Нима възможно е през вековете
послания да стигат тук до нас
и тези мълчаливи барелефи
да ни говорят с немия си глас?
Жреците – посветени – върху кварца
съзвездието снели на Колар
и от небесната среднощна карта
съставили най-точен календар.
В земите, спуснал се от висините,
тук, на масивния издялан трон,
бог Тангра е присядал на скалите
пред сведените българи в поклон.
Летящ от векове над долините,
на изток, към Родопа планина,
Орелът от светилището пита:
ще разчетем ли тези писмена?
Откакто свят – добър и лош – светува,
цивилизациите се редят
и дават своя дял, просъществувал
до наши дни – все тъй да ни дивят.
© Иван Христов All rights reserved.
