Светиня
Далече си, но някак вътре в мене,
там, в детството на моето сърце.
На островче прекрасно, без проблеми,
с гальовно слънце, пясък и море.
Със тебе бяхме влюбени русалки.
Ти - русата, с коси като вълни.
А аз изгаряща с очите жарки
и плитки черни - гъвкави змии.
Светът бе наш, в усмивките, в лъчите.
Все тичахме прегърнали деня,
със Лили търсехме и на звездите
детелини, но с четири листа.
Пораствахме, със вяра помъдряхме,
но пазим спомена щастлив за нас,
за дните, във които не скърбяхме,
а се заливахме в бълбукащ смях.
Сега със обич стих ти подарявам,
отдавна обещаван и желан,
та детството във него съхранявам
като светиня, във душевен храм.
-
Посветено на моята братовчедка послучай рождения ù ден!
Обичам те, сестричке!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
