Izumrudkata (Катя) Izumrudkata (Катя)
22 290
19.03.2020 г., 23:37

Светла диря в безкрая

887 2 3

И тревожно бягат сивите делници,

а времето се изнизва

между пръстите -

като лунен пясък...

Ще успея ли...! Да го догоня!

Ще успея ли...?

Да докосна мечтите си!

И да ги превърна в реалност...

Ще успея ли...?

Да запиша всичко -

в трепетният миг на времето

в което живея...

Дали стрелките на времето

ще отмерват всеки миг

със любов и надежда!

И вярата в светлото бъдеще

дали ще отвори...

звездният портал -

към нови и далечни

измерения...!

Затова - благодаря,

за всяка скъпоценна

и безценна минута...

Затова, че творя -

звездни вълшебства!

За да оставя - светла диря

в безкрая...!

 

15.02.2020г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Младене, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!

    Мариана, благодаря ти за хубавите думи!

    Георги, благодаря ти!

    Благословена вечер, мили приятели! И нека Бог да ни пази!
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Изумрудено...
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Звездно е словото ти, Катя. За мен няма съмнение, че то "оставя светла диря

    в безкрая...!" Поздравявам те за вълнуващия поетичен монолог!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0