Светла доброта

Тихо скрито в ъгъл мрачен,
плаче клетото дете,
с бoздугана си прозрачен,
иска злото то да отведе.

Ала злото тъй не мърда,
пръст протяга, дава тон,
тъмнина и сили мрачни,
обвиват всичко в монотон.

Луцифер е Бога слънце,
на този хаос, катакомб,
Велзевул е рицар първи,
облечен в страх и във погром.

Атакуват те доброто,
искат да го посекат,
искат с чиста съвест,
от земята да го заличат.

А доброто гледа гордо,
знае, че във някой кът,
малкото детенце се е скрило,
и го крие в свойта гръд !

Владимир Вълов 01.11.2014год.