13.02.2011 г., 15:44 ч.

Светла душа 

  Поезия » Друга
902 0 7

 

                                                   Посветено на Нели Желязкова. Тя знае защо.

 

 

Нарекох веднъж някого "светла душа"

и тая  скромна душа се разплака

от двете ми думички. Не, не грешах -

тя кротко бе светила  в мрака.

 

Беше  търпяла, не се  бе оплаквала,

че никой не се сеща да  каже това.

Толкова  дълго бе чакала, чакала -

като нивата дъжд - тия прости слова.

 

Тя беше красива душа. Чиста, честна.

Това  бе за нея моят най-скромен дар.

Внезапно разбрах  колко всъщност е лесно

(лек за душата, балсам, чуден цяр)

 

на някой да кажеш две думички само.

От жеста ти някой да грейне щастлив,

да   открие в тълпата  приятелско рамо,

да полети, да е горд, да е жив.

 

Да се усмихнете двама и в обща пътека

да тръгнете. Хиляди километри пеша.

Опитайте! Струва си. Търсете човека,

приятеля с чистата, "светла душа"!

 

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??