Светла душа
Посветено на Нели Желязкова. Тя знае защо.
Нарекох веднъж някого "светла душа"
и тая скромна душа се разплака
от двете ми думички. Не, не грешах -
тя кротко бе светила в мрака.
Беше търпяла, не се бе оплаквала,
че никой не се сеща да каже това.
Толкова дълго бе чакала, чакала -
като нивата дъжд - тия прости слова.
Тя беше красива душа. Чиста, честна.
Това бе за нея моят най-скромен дар.
Внезапно разбрах колко всъщност е лесно
(лек за душата, балсам, чуден цяр)
на някой да кажеш две думички само.
От жеста ти някой да грейне щастлив,
да открие в тълпата приятелско рамо,
да полети, да е горд, да е жив.
Да се усмихнете двама и в обща пътека
да тръгнете. Хиляди километри пеша.
Опитайте! Струва си. Търсете човека,
приятеля с чистата, "светла душа"!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
