Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
6.12.2013 г., 11:00 ч.

Светла моя тиха 

  Поезия
1024 0 18

 

Колко тихо светиш, светла моя тиха,

само ние знаем, само ние с теб,

близост и раздяла, два прозрачни стиха,

а дели ги само тънкото перде.

 

Ти си с гръб към мене, но ще се обърнеш,

толкова е просто, леко дай кръгом,

шепна по гърба ти, знам, ще ме прегърнеш,

цялата си топла, топла като дом.

 

Близост, не раздяла, ти ми обещаваш

с цялата премъдрост на добра любов,

казах ли ти, казах, мека моя радост,

"както стори дядо, все ще е добро".

 

Слънцето е горе, горе на небето,

тихото е долу, някъде във нас,

а пък ти си тиха, тиха моя светла,

обещаваш близост в благозвучен час.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??