Светла моя тиха
Колко тихо светиш, светла моя тиха,
само ние знаем, само ние с теб,
близост и раздяла, два прозрачни стиха,
а дели ги само тънкото перде.
Ти си с гръб към мене, но ще се обърнеш,
толкова е просто, леко дай кръгом,
шепна по гърба ти, знам, ще ме прегърнеш,
цялата си топла, топла като дом.
Близост, не раздяла, ти ми обещаваш
с цялата премъдрост на добра любов,
казах ли ти, казах, мека моя радост,
"както стори дядо, все ще е добро".
Слънцето е горе, горе на небето,
тихото е долу, някъде във нас,
а пък ти си тиха, тиха моя светла,
обещаваш близост в благозвучен час.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
