1.01.2006 г., 23:52

Светлина от миналото

1.6K 0 3

         Светлина от миналото


Тъга в мълчанието,
                                     а във тъгата срам...
Срам от решението
                              да бъдеш сам.
Сълзи в усмивката,
                                  в сълзите смях...
Смях в спомените,
                                               смях,от който те е страх.
   Гръмък,ясен и зловещ-
                               нима е твоят!

                      ...загасва пламъкът на свещ,
                    от него стигайки до края,
                     до ръба на безкрайността,
                      която в погледа ти пътища чертае.
                     Там рони се като пръстта-
                         пръстта зловещо ти се смее...

Искра в тъмното,
                                 в искрата жар,
въглен от миналото-
                                 в мрака пожар.

              В искрата болка
                   от огнени езици в твоите ръце,
                   от спомените светлината малка,
                      превърна в пепел твоето сърце... 


                           15.12.05г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...