Светлина от миналото


Тъга в мълчанието,
                                     а във тъгата срам...
Срам от решението
                              да бъдеш сам.
Сълзи в усмивката,
                                  в сълзите смях...
Смях в спомените,
                                               смях,от който те е страх.
   Гръмък,ясен и зловещ-
                               нима е твоят!

                      ...загасва пламъкът на свещ,
                    от него стигайки до края,
                     до ръба на безкрайността,
                      която в погледа ти пътища чертае.
                     Там рони се като пръстта-
                         пръстта зловещо ти се смее...

Искра в тъмното,
                                 в искрата жар,
въглен от миналото-
                                 в мрака пожар.

              В искрата болка
                   от огнени езици в твоите ръце,
                   от спомените светлината малка,
                      превърна в пепел твоето сърце... 


                           15.12.05г.