Светлина от миналото
Светлина от миналото
Тъга в мълчанието,
а във тъгата срам...
Срам от решението
да бъдеш сам.
Сълзи в усмивката,
в сълзите смях...
Смях в спомените,
смях,от който те е страх.
Гръмък,ясен и зловещ-
нима е твоят!
...загасва пламъкът на свещ,
от него стигайки до края,
до ръба на безкрайността,
която в погледа ти пътища чертае.
Там рони се като пръстта-
пръстта зловещо ти се смее...
Искра в тъмното,
в искрата жар,
въглен от миналото-
в мрака пожар.
В искрата болка
от огнени езици в твоите ръце,
от спомените светлината малка,
превърна в пепел твоето сърце...
15.12.05г.
© Рени Радева All rights reserved.
