парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)
Светлината
от очите ти, мила...
Онази светлина -
по-различната,
в която завършва
понякога
денят ми
и тогава
повива
хоризонта на думите
само
в
една...
Тя приижда навярно
от сънища,
а в деня ти
те води към мен.
Светлината,
онази различната.
С нея пазя душата
на скитника
в теб.
Онази,
обещаваща...
Толкова естествена.
И различна...
Навярно
от
стиха
на нечия раздяла
придошла.
Или
преминала
на пръсти
през кварталите
на самотата ми.
Навярно
в нея
вятърът
крилата си е търсил,
посоките
прелели са в мечта.
А птиците,
в едно
със синевата,
изпълват с обич
нежна
вечерта.
Онази...
Другата.
По-различната.
Без която
няма да чуя "обичам".
Онази,
която чака в теб
очите ми.
Да ги отключи...
Тя вече
е преминала
през камък и пустиня.
Задъхана,
събира в шепот
от звездите
лъчи, с които
да отключи
очите ти
със нежно "остани".
© Евгения Тодорова Всички права запазени
за да ви кажа, че сте създали
Великолепна творба.Много поетично , много красиво!
с обич, Джейни. с обич, Пламен.