Feb 3, 2008, 7:54 AM

Светлината 

  Poetry » Love
770 0 14

        парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)

Светлината
от очите ти, мила...
Онази светлина -
по-различната,
в която завършва
понякога
денят ми
и тогава
повива
хоризонта на думите
само
в
една...

 

Тя приижда навярно
от сънища,
а в деня ти
те води към мен.
Светлината,
онази различната.
С нея пазя душата
на скитника
в теб.

 

Онази,
обещаваща...
Толкова естествена.
И различна...
Навярно
от
стиха
на нечия раздяла
придошла.
Или
преминала
на пръсти
през кварталите
на самотата ми.

 

Навярно
в нея
вятърът
крилата си е търсил,
посоките
прелели са в мечта.
А птиците,
в едно
със синевата,
изпълват с обич
нежна
вечерта.


Онази...
Другата.
По-различната.
Без която
няма да чуя "обичам".
Онази,
която чака в теб
очите ми.
Да ги отключи...

 

Тя вече
е преминала
през камък и пустиня.
Задъхана,
събира в шепот
от звездите
лъчи, с които
да отключи
очите ти
със нежно "остани".

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??