Светлината...
Някой пусна изведнъж Светлината,
но преди това целуна я,
тя се шмугна ловко през вратата
и мракът веднага погълна я,
а някой проплака в тишината,
разтревожи и забави я,
тя побърза да проучи тъмнината,
а времето за малко прегърна я,
друг пък някой, качил се на Луната,
изсипа звездите и опари я,
замаскира контурите на следата
и за себе си само, превари я
и докато тичах по стъпалата,
спънах се, но се опитах да я освободя,
Луната се надвеси веднага над Земята,
смръщи нос, като ме видя,
звездите ù невинно затрептяха
и се изнизаха с невидима соната,
а Съдбата, чула лунната арфа позната,
дошла е и ме е хванала за ръката
и ме е повела към вълшебна страна,
с чудна мисъл, обвита в красива музика,
Денят е Нощта триумфално се събраха
и се споразумяха за договора, предложен от Съдбата,
Залезът и Утрото се съвещаха
и намислиха да ни дадат преднината,
а Небето и Земята си обещаха
да се грижат и пазят за нас Светлината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
