kleopatrasv (Светлана Тодорова) 13 ноември 2010 г., 10:12

Светлината... 

496 0 2



Някой пусна изведнъж Светлината,
но преди това целуна я,
тя се шмугна ловко през вратата
и мракът веднага погълна я,
а някой проплака в тишината,
разтревожи и забави я,
тя побърза да проучи тъмнината,
а времето за малко прегърна я, 
друг пък някой, качил се на Луната,
изсипа звездите и опари я,
замаскира контурите на следата
и за себе си само, превари я
и докато тичах по стъпалата,
спънах се, но се опитах да я освободя,
Луната се надвеси веднага над Земята,
смръщи нос, като ме видя,
звездите ù невинно затрептяха
и се изнизаха с невидима соната,
а Съдбата, чула лунната арфа позната,
дошла е и ме е хванала за ръката
и ме е повела към вълшебна страна,
с чудна мисъл, обвита в красива музика,
Денят е Нощта триумфално се събраха
и се споразумяха за договора, предложен от Съдбата,
Залезът и Утрото се съвещаха
и намислиха да ни дадат преднината,
а Небето и Земята си обещаха
да се грижат и пазят за нас Светлината...

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Видях и ти си я уловила, Веси.
    и потопила си се в чудната песен
    Поздрав най-сърдечен
    в таз прекрасна есен!

    Николина, светлината ми танцува и за теб
    разтила се и събира миговете в букет...

    Анахид, радвам се, че те е докоснало. Слънчев поздрав за теб!
  • velikataniki (Николина Милева) светиш,Светле

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.