Кристинчетооо (Кристина Йорданова)
7 79
6.09.2008 г., 17:43 ч.

Светлината в края на тунела... 

  Поезия » Друга
899 0 5
 

Тръгвам аз по пътя

към вечното страдание.

Чувам кървавите стъпки на моето съзнание.

И сякаш нищото говори,

говори и не спира,

шепнещият мрак разбитите мечти събира.

Песента започва, започва да мълви

свършените думи, от които да боли.

Накъде да вървя - питам тишината,

но около мен е единствено самотата.

Виждам нещо на края на тунела,

светлина ли е не знам,

но тичам смело аз натам.

Дърпа ме нещо дърпа ме назад,

но аз продължавам по пътя непознат.

Стигам аз до тази светлина,

вятъра усещам в косите си сега.

Щастие обзема ме във същия този миг.

Напускам пътя на страданието с присъщия си лик.

© Кристина Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??