Тръгвам аз по пътя
към вечното страдание.
Чувам кървавите стъпки на моето съзнание.
И сякаш нищото говори,
говори и не спира,
шепнещият мрак разбитите мечти събира.
Песента започва, започва да мълви
свършените думи, от които да боли.
Накъде да вървя - питам тишината,
но около мен е единствено самотата.
Виждам нещо на края на тунела,
светлина ли е не знам, ...