От многоточията често ме боли!
В сенките бързам да ги преваря.
Преди животът да ме размие
и да остана (ненужна) цигара.
Не искам да съм светещ фас!
Само някоя забързана минутка,
за нечий прегракнал глас,
да изпием времето като луди...
Присветвам бавно и едва,
но ще изтанцувам поне един валс...
© Йоана Всички права запазени