Mar 14, 2016, 7:45 PM  

Светлини

560 0 5

 

От многоточията често ме боли!
В сенките бързам да ги преваря.
Преди животът да ме размие
и да остана (ненужна) цигара.
Не искам да съм светещ фас!
Само някоя забързана минутка,
за нечий прегракнал глас,
да изпием времето като луди...
Присветвам бавно и едва,
но ще изтанцувам поне един валс...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Благодаря на teis за вдъхновението:

https://otkrovenia.com/bg/stihove/jiveya-v-mnogotochie

Comments

Comments

  • Мерси...
  • Привет! Радвам се на присъствието ви... Присъствието ви вдъхновява... teis, наистина, специални благодарности...
  • Чак не мога да повярвам, че съм ти повод за вдъхновение! Чувствам се много специална!
  • Видях това твое оригинално стихотворение, Лимеруна, включено в коментара ти към Тейс /моля teis да ме извини, ако изписвам неправилно името й на БГ/ и се учудих, защо не си го постнала официално в сайта. Ето, че това вече е сторено. Отново кратка форма и отново успешна - това е искрено заявеното ми мнение. Бива те в лирико-философските импресии. Продължавай да ни радваш с тях. Оценката, която давам е очевидна от коментара ми.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...