1.04.2015 г., 0:50

Светнах в залез...

451 0 0

Политнах в сън. А после паднах.
С небесен гръм. В душа на ангел.

 

И там сиях. Сиях, където...
преди болях. С любовен шепот.

 

Мечта отпих. Сега дете съм.
Пък Бог прости. Светът е грешен.

 

Нали съм жив. И с трепет дишам.
Море изпих. Жадуван пристан.

 

Политнах в сън. Аз в тебе паднах.
Дочу се гръм. Тъй светнах в залез!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....