4.06.2024 г., 20:58

Светото братство на Поетите

459 4 6

СВЕТОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ

 

Навярно утре няма да съм тук,

ще отлетя във някой свят отвъден,

и всичките поети във Фейсбук

ще ревнат уау, не може и да бъде! –

той беше и от ангел по-лъчист,

ще си наръсят темето със пепел,

додето аз – на празния бял лист,

ще отлетя от топлите ви шепи,

и нека да се чудят – как така? –

 

без мен ще карат следващите ери,

а аз ще им помахам със ръка,

един – дошъл от Нищото Валерий,

простете, мои братчета по дух? –

лъжлива ми е Вашата молитва.

Щом в думите на Господа си кух,

душата на човека в тях не литва.

В килията на своя тих куплет

ни мира найдох, нито сън – и стряха.

 

В Светото братство бях един поет,

за който всички братя премълчаха.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Валери, страхотен си, много можем да научим от теб! 👍
  • Да, всички те четем, защото си истински Поет!
  • Всички четат, Валери, Безжичний, дори и тези, които са го блокирали .
    Няма такава поезия!
  • Vaska, само комплексарите тук не четат нещата на Валери Станков с удоволствие!
  • Безпощадно точен!

    простете, мои братчета по дух? –
    лъжлива ми е Вашата молитва.
    Щом в думите на Господа си кух,
    душата на човека в тях не литва.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...