Светове
Охлюв. След дъжд. Излиза.
За здравей или сбогом се отнася.
Обувки. Шорти. Риза.
Великан отгоре се поднася.
Къща. Звук. Размазан стон.
Беше всичко дето беше.
Поглед. Гадно. Доминиращо пардон.
Де по-право да вървеше.
Няма комуникация на равна основа,
нито по черупка, пихтия или глава рогова.
Няма шанс да бъдат чути
викове, молитви и салюти.
Няма избор охлювът нефелно жалък -
може само охлюв да си бъде.
А пък великанът е за Бога малък,
и само великан да бъде е осъден.
И така всеки върви си в свойта вселена,
някои чисти – някому нужни и мили.
Други само тъпчат тревата зелена
и хабят живота и ефирните сили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гориан Дрей Всички права запазени
Философее, философе ха ха Няма да гледам на колко години си, нека надеждата бъде жива
