Светове
621
0
4
Охлюв. След дъжд. Излиза.
За здравей или сбогом се отнася.
Обувки. Шорти. Риза.
Великан отгоре се поднася.
Къща. Звук. Размазан стон.
Беше всичко дето беше.
Поглед. Гадно. Доминиращо пардон.
Де по-право да вървеше.
Няма комуникация на равна основа,
нито по черупка, пихтия или глава рогова.
Няма шанс да бъдат чути
викове, молитви и салюти.
Няма избор охлювът нефелно жалък -
може само охлюв да си бъде.
А пък великанът е за Бога малък,
и само великан да бъде е осъден.
И така всеки върви си в свойта вселена,
някои чисти – някому нужни и мили.
Други само тъпчат тревата зелена
и хабят живота и ефирните сили.
© Гориан Дрей All rights reserved.
Философее, философе ха ха Няма да гледам на колко години си, нека надеждата бъде жива
