Гледам лицата на всички.
Бурките нямат лица.
Те на плашило приличат,
врани що плашат света.
Виждам очи без зеници,
скрити зад черно перде.
Може би няколко жици
имат незнайно къде...
Слизам за сигурност своя.
Колко невинни съдби,
скри метрото в завоя...
Вече не дишах почти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация