Светулка в нощта
СВЕТУЛКА В НОЩТА
Питаш ме защо съм тъжна?
Защо в очите ми сълзи блестят?
Питаш ме защо усмивката изстина?
Защо смехът ми вече не звънти?
За миг в душата, ако можеш да надникнеш,
видял би как сърцето ми кърви.
Как от болка иска силно да крещи,
ала трябва то да си мълчи.
Право нямам днес да съм до теб!
Право нямам "Обичам те!" да изрека,
че не за мен живееш в дните си самотни
и не за мен говорят ти навред!
Целуваш ме и нежно ми говориш,
ала знам, че щом се разделим
в нощта безлунна, Тя се връща
в сърцето ти, в ума ти, в наранените ти чувства.
Знам, че ти обичаш я безумно,
че Тя майка е на твоето дете.
Те двамата са твоето семейство,
твойто светло минало и бъдещето вечно.
А аз съм просто утеха твоя в нощта.
Сълзите ти изпивам - от тях пияна съм сега!
Целувам нежно страдащото ти лице,
за да се завърнеш ведър в Нейните ръце!
Сега не казвай нищо! Замълчи!
Думите излишни са, от тях боли!
Знам, че мой да си, не можеш.
Просто усмихни се и напред тръгни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Иванова Всички права запазени
