Най-накрая остават телата.
Да, телата остават накрая,
приютили на топло делата
и живота, за който мечтаем.

Най-накрая се виждат чертите
на покоя, до болка жадуван.
Аз не зная доколко боли те.
Аз се уча в тъгата да плувам.

Най-накрая научих какво е
да обичаш до сетния вопъл
и да плачеш за дамата своя,
и да знаеш: животът е топъл.

Ще трептя на върха на цигулка
и ще тичам по ниви зелени...
Най-накрая ще бъда светулка
и ще светя за цяла Вселена...