Светулково мляко
Липите ме влудяват с аромат
от светлите си, бухнали къдрици.
Аз вдишвам те, издишвам, чуден свят!
Приспивам те в гнездо на малка птица.
Сто хиляди светулки някой пръсна
над речната алея. Онемях.
Най-ярката в душата ми възкръсна,
фенерчето ѝ лумна. Отлетя.
И тихото прелива. Много тихо
изпълва зейналата глъбина,
в която Бог отглежда тъжни стихове,
звезди, светулки, вечната луна.
Пастир е Той. Светулковото мляко
събира в поднебесните си менци.
Трепти, искри в сияния каймакът
от първия гълток на Младенеца…
Отпих и аз… А моята светулка
след тихата си паша се завърна.
Щурец скрибуцна с новата цигулка.
Два облака сърдити… се прегърнаха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
