Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
27.06.2021 г., 20:54 ч.

Светулково мляко 

  Поезия
746 8 16

 


 

Липите ме влудяват с аромат
от светлите си, бухнали къдрици.
Аз вдишвам те, издишвам, чуден свят!
Приспивам те в гнездо на малка птица.

 

Сто хиляди светулки някой пръсна
над речната алея. Онемях.
Най-ярката в душата ми възкръсна,
фенерчето ѝ лумна. Отлетя.

 

И тихото прелива. Много тихо
изпълва зейналата  глъбина,
в която Бог отглежда тъжни стихове,
звезди, светулки, вечната луна.

 

Пастир е Той. Светулковото мляко
събира в поднебесните си менци.
Трепти, искри в сияния каймакът
от първия гълток на Младенеца…

 

Отпих и аз… А моята светулка
след тихата си паша се завърна.
Щурец скрибуцна с новата цигулка.
Два облака сърдити… се прегърнаха.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??